Събуден бог

Започна с намерение. Но не моето.
Картината пое своя пьт – тихо, мощно, неотменимо.
Слоеве от светлинни кодове – писани, замазани, изживени.
Всеки пласт разриваше не просто цвят, а живот.
Минало. Болка. Възход. Спомен.
В един миг душата заговори.
Със сълзи.
Със сила.
С истина, която не може да се изрече.
Това не е просто картина.
Това е памет.
Цяла душа, разгръщаща се през време и измерения.
Символите носят мьдростта на много животи.
Те не обясняват. Те лекуват.
Те напомнят, че всяка сянка е врата.
И че в сърцето на най-дълбоката тьмнина
се ражда светлината на истинската сила.
Тази картина е Богиня.
Пазителка на прераждането, носителка на любов, изцеляваща със самото си присьствие.
Тя не говори.
Тя помни.
И чака онзи, който е готов да си спомни.